Още преди да бъде учредена Екзархията (бел. ред - 27 февруари

Още преди да бъде учредена Екзархията (бел. ред - 27 февруари 1870 година), македонските българи бяха отворили свои църкви, манастири и учебни заведения. Това би трябвало да се подчертае. Българите в Скопие още в 1829 година поискали от Гръцката патриаршия в Цариград да им се изпрати епископ - българин. Историческата черква " Св. Неделя " в Битоля е осветена на 13.Х.1863 година Костницата в църквата " Св. Спас " в Скопие е приключена на 1 март 1864 година До основаването на Екзархията, македонските българи били построили църкви и разкрили към 180 учебни заведения. Противно на сръбската и гръцката агитация, не Екзархията основава българската националност, а противоположното, народа основава Екзархията.

Първите офанзиви се насочват към българските митрополити, назначени със султански фермани. Към 1912 година в Македония имало седем български митрополии: Охрид, Дебър, Битоля, Скопие, Велес, Струмица и Неврокоп, а в Солун, Воден, Костур, Лерин, Кукуш, Сер, Драма, Мелник - има епископии. Чрез побоища, арести и закани, за няколко дни българските владици са изгонени от сърбите. Изгонването им е краят на Екзархията и на Българската православна черква във " Вардарската Бановина ". Сръбският патриарх Варнава дал разпореждане всички свещеници да заявят, че са " прави сърби ", в противоположен случай да бъдат уволнени и изгонени в България, което е осъществено за няколко месеца.

Под претекст, че желаят да поправят старите храмове, сърбите почнали да ги измазват. Под новата мазилка изчезват българските надписи на ктитори и светии. Докато в скопската черква " Св. Димитри " заличавали надписите на българските гробове, в Охрид разрушавали всички гробища с надписи към църквата " Си. Климент " и премахнали плочата с надпис " Тук почива Григор Пърличев - български преподавател и народеи стихотворец ".

В църквите са сложени именници със сръбски имена, по които да се кръщават децата. Забранено е честването на " имен ден ". Вместо него се подрежда всеки дом да си избере името на един сръбски светец, който би трябвало да се слави съгласно сръбския календар. " Где jе Слава - ту jе Србин. "

Във Велес е разлепено известие до коя дата всеки дом да уточни по кое време ще чества " Слава ". Полицейски сътрудници със лист в ръка вървят от къща на къща на по-видните жители българи и им оповестяват, че банът желае да знае коя " популярност " имат или кой светец са избрали да славят, с цел да ги уважи този ден. Зловещо известният Жика Лазич самичък е ходил да прави ревизия по къщите, като е съобщавал посредством служителите на реда си, че ще отиде персонално той да им честити тяхната " популярност ". В този ден е трябвало наложително да гори непрестанно свещ и да има варено жито, посипано с мляна захар. В Македония е имало учредени и издържани от Екзархията 843 учебни заведения с 1306 учители и 31 719 възпитаници.

" Първата работа на сърбите е, щом дойдат на някое място да затворят учебното заведение и да го извърнат в казарма. После привикват учителите и им декларират, че те няма какво да вършат тук, в случай че не се разгласят за сърби. Непокорните се прогонват в България или се изпращат в пандизите. "

Учителите и съответните населени места са били свиквани и поканвани да подпишат декларация, че се отхвърлят от Екзархията, която до момента им плащала заплатите, защото тя ги е назначавала на работа. За в бъдеще те стават сръбски държавни чиновници и дружно с декларациите би трябвало да дадат молба за назначение.

Така в Битоля са събрани всички учители и са им препоръчани по-високи заплати, като им е дадено да бъдат приети прослужените години при пенсионирането им. Учителите декларирали, че те не могат да работят в прорез със съвестта си и да се отхвърлят от българската си същина. Готови са да подпишат оставките си и желаят като елементарни сръбски жители да си намерят подобаваща работа.

Отговорът е: " Вие сте получавали заплати от Екзархията, все едно България ви е плащала. Българите са наши врагове и по тази причина ще ви считаме като сътрудници на вражеската страна. "

На 13 юли биват депортирани 30 учители през Прилеп и Велес в Скопие, където ги очаквали 17 души учители от Прилеп и 6 души от Ресен. Всички са закарани в Сърбия, в гр. Смедерево, където на 28 август са натоварени на един австрийски транспортен съд и стоварени в българския град Лом. По същия метод се е постъпвало с всички останали български учители. На работа в новоучредените сръбски учебни заведения останали доста дребен брой екзархийски учители. Всички по-будни и образовани учители емигрирали в България и Америка.

Вместо тях в Македония се назначавали фанатизирани сърби - в множеството случаи хора с ниска просвета и просветеност и с извънредно лимитирани педагогичен знания. Новото потомство ``учители`` от Македония минавали през сръбските учебни заведения и школи в Сърбия. Белград ги смята като " национални ратници ", а популацията ги посреща враждебно. Те не вземали никакво присъединяване в публичния живот - сдружения, читалища, кооперации. Те нямали контакти с локалното населеиие и дружали единствено с другите сръбски служители.

При проверките на учителската работа сръбските учебни инспектори преценявали работата на сътрудниците си по това, по какъв начин дават отговор децата на въпроса. " Па шта си ти? " Колкото по-бързи и повече са отговорите " Я самичък прав србин ", толкоз по-добра била оценката за работата на учителя...

Основната работа на сръбските учители е да оказват помощ на управляващите за заличаване на българските книги. Притежаването, четенето и разпространението на български книги се преследвало правосъдно. На 25.ХI.1927 година в Кавадарци са били наказани 4 българчета. Трайко Попов, възпитаник от 7 клас от с. Гявато, Гевгелийско, Тодор Ставров от Кавадарци, Георги Василев, зрелостник от Струмица, и Антон Георгиев също от Струмица, упрекнати по член 1 от Закон за задълженията и договорите, тъй като са имали, чели и разпространявали български книги. На 4 години затвор са били наказани щипяните К. Шекеранов и калфата му Димко Нацев, тъй като в дюкяна им са били открити един брой в. " Македонско дело " и един апел.

В една публикация в сръбския в. " Политика " (19.ХII.1925 г.) проф. Станкевич написа: " Мнозинството от учителите, назначени в нашите учебни заведения, са развратнищи и пияници. Повечето учители са изпратени там за наказване заради проявена порочност. "

Така зам. шефът във Велес Стеван Симич се е опитал да изнасили една ученичка, пристигнала по работа в канцеларията. По този мотив се вдигнал огромен звук и бил изпратен един контрольор да потуши случая. След известно време излязъл царски декрет, по силата на който Симич от зам. шеф бил повдигнат в шеф първа класа.

В Македония във всички учебни заведения се преподавало единствено на сръбски език. При започване на учебните занятия учениците ставали прави и произнасяли трикратно в глас: " Я самичък прави србин; отац мой и матер моя су прави срби. " Като се влезе в някое институция, да вземем за пример пощата, се виждал надпис: " Говори се единствено служебим jезиком! "

Фирмите на кръчми, бакалници, гостилници са сменени със сръбски надписи и названия. Преследвали се тези, които имат грамофонни плочи с български песни. В Кичево през февруари 1928 година са задържани Мирчо Зарев и Зоре Цветанов Аршинов загдето в единия имало плочи с български песни, а в другия грамофон; На всички кафеджии, у които са били открити грамофонни плочи с български песни, заведенията са затворени и против тях са заведени каузи.

За пеене на локални национални песни при събиране на посетители санкцията е 150 динара.

За носене на каскети, защото били български шапки - санкция 150 динара. Вместо каскети е разрешено да се носят единствено шумадийски шайкач или шубари (сръбски кожени калпаци). Всички презимена били със заповед изменени с окончания " ич " вместо " ов " или " ски ".

Писма, адресирани и с окончание на фамилното име " ов ", не се доставят. Не се позволяват компании с надпис " Македония ".

Текстът, който прочетохте е фрагмент от книгата " Македония под сръбско робство, 1913-1941 ". Автор е Стоян Бояджиев, видеб деятел на ВМРО-СМД. През 1940 година издава книгата " Съществува ли македонска нация? “, която е едно от първите издания, изправящи се против концепциите на македонизма, а от 1941 година редактира в Скопие вестник " Целокупна България “. По-късно издава също книгите " Македония под сръбско робство, 1913 – 1941 “, " 90 години погърчване на българите в Егейска Македония “, " Истинският лик на Яне Сандански “, както и голям брой публикации и изявления в пресата, основно във вестник " Македония “. В тях аргументирано потвърждава българския темперамент на славянското население в Македония.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му " Съществува ли македонска нация? “ е неразрешена и унищожена като " великобългарска “. В 1945 година е юрист на 16 български офицери и общественици, в това число генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото държавно управление като " военнопресъпници “. В рамките на образувания Общограждански комитет за поддръжка на упрекнатите развива дейна активност, само че не е позволен да влезе в Гърция и да взе участие в процеса.